Архитектурен възрожденски резерват, село Долен

Енорийският храм Св. Никола в селото е построен през 1834 г. а кръщелницата и камбанарията през 1836 г. Според историята описана от Кирил Узунов майсторът е неизвестен но има предположения, че в градежа са участвали всички хора от селото. Името на доленската църква не е случаен избор. Св. Никола е един от много тачените в Родопите светци- и от Християни и от Мюсюлмани. В 1830 година – в средата на българското Възраждане, българското население в с.Долен се черкувало в малката църква, намираща се в селските гробища, на разстояние около два километра от центъра на селото. Неудобствата от местонахождението на църквата били много – разстоянието, местонахождението, малката по площ църква и др.Очевидно, появила се е крещяща и неотложна нужда от построяването на нова църква в средата на селото – голяма и подходяща за многобройните богомолци. Да, но турската администрация не позволявала по никакъв начин да се строи нов храм, оправдавайки своя отказ с факта, че в гробищата има такъв.Тогава на помощ на Доленци дошла на прочутата за българина хитрост: известният и уважаван в селото дядо Коста Пърделски, тайно заровил в ливадата, сред която сега се намира храма, голяма дървена икона с лика на Св. Никола. Минало време, година или две, и дядо Коста се явил уплашен при селския кмет – турчин . Заразказвал му, че някакъв дух го мъчи нощно време, не му дава да заспи и му заповядва да копае по ливадата, да намери там нишан и на мястото на нишана да построи молитвен дом. Турчинът изслушал внимателно дядо Коста и го изгонил от Кметството. След седмица дядо Коста отново се явил при кмета и отново повторил предишното си преживяване и искане. Кметът отново изгонил нахалния каурин и го заплашил, че ако пак се яви с това искане ще го затвори в кауша, т.е. в селския затвор. След един месец дядо Коста за трети път се явил при кмета и разплакан, най-настоятелно заявил, че ако не му се разреши да копае духът, който го мъчи и му се явява нощно време, ще го умъртви.Турчинът-кмет тогава отсякъл рязко : „Добре, чорбаджи Коста, разрешавам да копаеш и ако намериш нишан, ще съдействам да си построите клис/църква. Но, ако не се намери такъв нишан, ще ти отрежа главата.” Облогът бил сключен.На следващия неделен ден цяло село се събрало на ливадата - и християни, и турци. Дядо Коста започнал да копае от краищата – ту от единия, ту от другия край – нищо не се намирало. Българите започнали да плачат, окайвайки съдбата на дядо Коста, че ще бъде заклан. Турците се радвали, че ще си поделят имота на чорбаджията. Накрая дядо Коста се провикнал:”Явно такава ми е била орисията, но нека копнем още веднъж, ей, тук” – и посочил средата на ливадата, където преди време заровил иконата. Втурнали се няколко мъже да копаят и на около метър и половина в земята открили заровената икона. Всички, и християни и мюсюлмани , ахнали от изненада. Кметът тежко продумал: „Е, чорбаджи, подгответе се и ще разреша да заминат ваши люде в Стамбул, да искат берат /височайше разрешение/ за построяване на църква. Ти излезе прав и аз държа на думата си, дадена при облога”. В 1834 година пет души Доленци, с коне, заминали за Цариград с молба до шехюлисляма /върховния ръководител на исляма, а това бил самия Султан/ за да искат разрешение за построяване на църква на мястото на намерения нишан. След шест месеца групата се завърнала и донесла така исканото разрешение, в което буквално е било написано -„Шехюлислямът разрешава на Доленци да построят клис на мястото на намерения нишан, но нито една педя по-широк, нито един пръст по-висок от установените от Падишаха размери. Веднага, при невиждан ентусиазъм от цялото хирстиянско население на селото, започнало строителството на храма . Но, за да бъде нормален по размери, строителите вкопали строежа дълбоко в земята, така че в църквата се влиза през две стълби надолу. През 1837 година църквата е завършена в сегашния й вид.Енорийският храм Св. Никола представлява голяма едноабсидна псевдо базилика с балкон и камбанария. Пространстово на храма е разделено от два реда колони. Църквата има женско отделение на втория етаж, а по средата на централното помещение е положена мраморна плоча с издялан двуглав орел. Целият храм е изписан. Интерес представлява дърворезбованият иконостас, който е произведение на възрожденското изкуство но за съжаление някои от стенописите са в много лош вид, и именно заради това избрах тази магистърска теза с ясната цел, че чрез новите технологии светът може да разбере за този прекрасен храм. Смятамe, че рекламата и медиите могат да помогнат за спасяването на много възрожденски храмове. През 1937 година е построена сегашната камбанария на която са окачени две камбани, които са от най-добро звуково качество и огласяват с мелодичния си звън околните ридове. Тя е издградена по повод 100-годишнината на храма. Камбаната според местни краеведи е донесена от Йерусалим от Хаджи Божик, един от най-уважаваните чорбаджии в селото. В двора на храма точно до абсидата, се намира неговия гроб. Днес къщата на Хаджи Божик е една от най-красивите реставрирани къщи за гости в селото.