Архитектурен възрожденски резерват, село Долен

Иконографски Школи

 

 

През Възраждането настъпва подем в изкуството и архитектурата. Възникват художествени школи : Тревненска, Самоковска, Банска, Дебърска. В периода на ранното Възраждане българските зографи следват пластичните принципи присъщи на традиционното византийско църковно изкуство. В началото на 180-ти век тези принципи са систематизирани специално ръководство (Ерминия) съставено от атонския монах Дионисий от Фурна. Тук ще обърна внимание на Дебърската живописна школа тъй като представители на тази школа – Зографската фамилия Минови са изографисали храма в село Долен. С това село съм свързана емоционално – от там е коренът на рода на съпруга ми. И тъй като всички трябва да тачим и знаем за родовете на своите деди и прадеди, аз от няколко години съм в Инициативен комитет за спасяване на църквата в селото. Дебърската школа възниква и се развива в град Дебър и околните селища: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче. Тъй като всички тези населени места са разположени в историко-географската област Река, школата е известна и под името Галичко-Реканска школа. Трето наименование, под което се срещау е Мияшка школа по регионалното наименование на местните българи-мияци.Не са запазени конкретни данни за основоположниците и зараждането на Демърската школа, но сведения показват, че някои майсторски творби на живописта и дърворезбата датират от 18 в. С времето, уменията са предадени и на следващите поколения дебърчани, оказвайки влияние върху местното строителство и архитектура. Родовите общности от местни резбари и иконописци се разрастват на фона на всеобщия културен подем по време на Възраждането, като отделни техни представители получават образование в Атон и Италия. Сред известните родове в дебърската живопис са родовете от Галичник – Гиновски и Фръчковци, както и Минови. Други известни имена на Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян Огнев, Евстатий Попдимитров от Осой, Петър Пачаров, Симеон Максесски от Требище, Антон и Димитър Станишеви от Тресонче. Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп , Струмица и Щип.Стенописите са от Зографската фамилия Минови. Този род произлиза от с.Галичник, Дебърско. Поради връжда с албанците през 1865 г. се преселват в с.Каракьой, Серско. Марко и Мино Минови са оставали своя автопортрет в църквата „Свети Димитър” в с. Тешово.